Job 16

Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

1 В отговор Йов каза: 2 „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие! 3 Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш? 4 ^a И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас; 5 бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.

6 Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава. 7 Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство. 8 Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене. 9 Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене. 10 Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене. 11 Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви. 12 Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си. 13 Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми, 14 нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин. 15 Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог. 16 Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми, 17 макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.

18 Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик. 19 И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините! 20 Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога. 21 О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел. 22 ^b Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.